ИВАН БАЛЕВ: НИЕ МЕРИМ ТЕМПЕРАТУРАТА, ДРУГИ ЛЕКУВАТ ОБЩЕСТВОТО

Седем милиона и 600 хиляди души е реалният брой на постоянно живеещите в България към 31 декември 2005 г.

Иван Балев е роден през 1950 г. в Петрич. През 1974 г. завършва специалност “Статистика” във ВИИ ”Карл Маркс” в София. През 1992 г. става началник на отдел “Преброяване” в Националния статистически институт (НСИ). От 1999 г. досега е директор на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ. Ръководител е на екипа на последното преброяване на населението през 2001 г. Женен, с три деца. Г-н Балев, по официални данни на Националния статистически институт в края на 2005 г. постоянно живеещите у нас са 7 млн. 718 750 души. Означава ли това число цялото население на България и включва ли то българите, постоянно пребиваващи в чужбина. След като няма преброяване, как стигнахте до тези нови данни? - Говорим действително за постоянно живеещи в България, в чието число се включват и българите, временно отсъстващи от страната до една година. При последното преброяване през март 2001 г., в което участваха 40 хил. преброители, населението се оказа 7 млн. 928 хиляди. Въз основа на текущата статистика за всяка година, която отразява демографските събития - раждания и умирания, естествен прираст, имиграция, - стигаме до актуалния брой на населението. И така стигнахме до 7 млн. 718 хил. и 750 души. В този брой не са включени всичките лица, които са напуснали България за повече от 1 година след 1 март 2001 г. А имате ли данни колко българи живеят зад граница, защото според едни около 1 млн. са напуснали страната при “голямата екскурзия”, а после и в годините на демокрацията, а според други те са повече от 2 милиона? - Нека бъдем точни. Изнасях на тази тема доклад в Белград. Броят на емигриралите от 1989 г. до 1 март 2001 г. са 695 хиляди и тази бройка не фигурира в тези 7 млн. 928 хиляди. Това е било обаче преди 5 години. В установения брой население от 31 декември 2005 г. не са отразени имигриралите от България граждани, които по наши изчисления средногодишно са 20-25 хиляди. Тоест ако вземем от 2002 г. насам общо пет години, около 120-125 хиляди са напуснали България след преброяването. Или реалният брой, напуснали България до момента, е около 820 хиляди души. Освен тези числа какво основно характеризира демографската картина на България? Ако се вгледаме с диоптри в отрицателния прираст, какво стои зад него по отношение на раждаемост и смъртност? - През 2005 г. имаме 71 хил. 640 родени и 114 хиляди умрели, естественият прираст продължава да е отрицателен и е минус 42 299 души. Раждаемостта с малко се е увеличила с 1200 деца, с около 2 хиляди се е увеличил и броят на браковете в сравнение с 2004 г., но не можем да говорим, че това са трайни тенденции. Каква е средната възраст на българина и средната продължителност на живота? Все така ли жените се оказват по-дълголетни от мъжете и какви са причините? - Средната възраст на българина е 41,2 г., а продължителността на живота е около 73 г. средно, като при жените тя е 76,2, а при мъжете - 69,1 г. Това е световна тенденция, жените са по-дълголетни от мъжете, въпреки че навсякъде се раждат повече момчета, отколкото момичета. Към 37-38-годишна възраст броят на двата пола се изравнява, след това умиранията сред мъжете се увеличават. Съществува и феноменът “свръхсмъртност сред мъжете” във възрастта 45-49 г., когато е пикът на инфаркти и инсулти. Причините са чисто медицински и учените продължават да се занимават с тях. Какви са възрастовият състав на населението, съотношението на младите и старите, на трудоспособните и нетрудоспособните? - 1 млн. и 762 хиляди са били хората в пенсионна възраст към края на 2005 г., това значи, че са намалели с 43 хиляди в сравнение с 2004 г. Разликата се дължи обаче не само на смъртността, но и на вдигането на възрастовата граница за пенсиониране. 1 млн. 143 хиляди са били под трудоспособна възраст, а останалите са в трудоспособна. Това обаче не означава брой работещи и пенсионери, защото голяма част от хората, надхвърлили пенсионна възраст, продължават да работят, а броят на тези, които получават пенсии, е по-голям. Работещите са се увеличили с 32 хиляди в сравнение с 2004 г., но това също може да се свърже с по-високата възраст за пенсиониране. Но въпросът за баланса работещи и неработещи, за доходите е твърде голям и според мен е тема на отделно интервю. Добре, ще го оставим за друго интервю. Напоследък много се говори за етническия ни състав. Доколко е основателна тревогата, че нацията ни ще се претопи, ще се циганизира и ще изчезне? Колко е ромското население в България и не се ли спекулира с повишената раждаемост сред ромите и че след 15 г. ромите ще бъдат мнозинство? - Този проблем е стар, а твърдението, че ромите ще станат мнозинство, е спекулация. Към 1 март 2001 г. етническата структура е уточнена - 84,8 на сто са българи, 9,7 - турци и 4,7 са се самоопределили като роми. Около 1 процент са други - руснаци, китайци и т.н., останалите не са се самоопределили. Когато през 2001 г. след преброяването обявихме предварителните резултати - 371 хил. роми, ръководители на ромски организации заявиха, че ромите са повече. Но не ни помогнаха да уточним реалния им брой. Използваният метод на преброяване по въпроса за етническата принадлежност, майчиния език и вероизповеданието е самоопределението, лицата имат това право. Когато преди две години една социологическа агенция обяви, че на едно родено българче се раждат две турчета и три ромчета, направихме проучване за раждаемостта след преброяването от 2002-2004 г. Когато се роди дете, се попълва съобщение за раждане, акт за раждане и т.н., но в тези документи няма етнос, по конституция ние не можем да събираме данни за етническия състав на населението. Но се говори за високата плодовитост сред ромите? - Коефициентът за плодовитост е броят деца, които ражда една жена през фертилния период от 15 до 49 г. 1,31 деца средно са родили жените в тази фертилна възраст през 2005 г. и това ме прави песимист по отношение на демографското ни бъдеще. При ромите има 3 пъти по-голяма раждаемост, това никой не го оспорва, но броят на жените от ромски произход е малък - 7-8 процента. При 1,8 млн. жени във фертилна възраст, дори и 10 процента да са, това са 180 хил. А освен това те раждат 2-3 деца до 24-25 г. и спират след това, а има и трайна тенденция при тях към двудетния модел. Как ще станат мнозинство. Според мен броят на ромите е не повече от 550-600 хиляди. Но не това е проблемът. С всяка следваща година жените, които влизат във фертилна възраст, намаляват все повече. При тази раждаемост населението ще продължи да се топи. Интересуват ли се управляващите от вашата статистика? - Те са основите ни потребители. Но статистиката е антена, локатор. Тя е термометърът на обществото. Ние можем да измерим температурата, но не можем да го излекуваме. Други са лекарите, които го лекуват!