Кой построи древната Хеопсова пирамида в Египет около 2600 г. пр.Хр.?

Векове наред учени и археолози си блъскаха главите над една от най-големите световни загадки - как хората в бронзовата епоха, които не разполагат почти с никакви технологии, успяват да построят Великата пирамида в Гиза - най-старата и единствено оцеляла от Седемте чудеса на древния свят.

Повече от 4600 години по-късно археолози откриха доказателство, което показва как египтяните са транспортирали блокове от варовик и гранит, тежащи по 2,5 тона, на разстояние от над 700 км, за да построят гробницата на фараона Хуфу (по-известен като Хеопс) около 2600 г. пр. Хр.

Висока 146 метра, това е най-голямата от всички пирамиди, а до Средновековието е била най-голямата конструкция на земята, направена от хора.

Сега откриването на древен папирус, церемониална лодка и изобретателна система от водопроводи разкриват инфраструктурата, създадена от строителите, за изграждането на пирамидата.

Подробният археологически материал показва, че хиляди работници

са транспортирали

170 000 тона варовик

по Нил в дървени

лодки,

като блоковете са били прикрепени единствено с въжета. Те са достигали до крайната цел чрез специално изградена система от канали до вътрешно пристанище само на няколко метра от основата на строежа в покрайнините на Кайро. Всеки блок тежал най-малко 2,5 тона.

Констатациите хвърлят нова светлина върху това как е издигната гробницата на фараона Хуфу, построена преди повече от 4000 години.

Папирусът, смятан за най-стария открит писмен документ в света, е намерен в пристанището Уади ал Ярф на Червено море. Той предоставя нов поглед върху ролята на лодките по отношение на изграждането на пирамидата. Написан от Мерер - надзирател и ръководител на екип от 40 работници, това е единственото сведение от първа ръка, което дава подробна информация за строежа на великата пирамида. Детайлно е описано как блоковете от варовик са били транспортирани по течението на реката от Тура до Гиза.

В своя дневник Мерер описва и начина, по който екипът му участва в трансформирането на пейзажа, като създава гигантски диги, за да отклонят водата от Нил и да я насочат към пирамидата чрез изкуствено създадени канали.

Пиер Тайл, който прекарва четири години в неуморни опити за дешифриране на папируса, написан от надзирателя, разказа за откритието си в нов документален филм на британската телевизия “Чанъл фор” - “Египетската велика пирамида: новото доказателство”.

“От самия ден, в който беше направено откритието, беше съвсем очевидно, че това е най-старият папирус, откриван някога в света”, каза Тайл.

Отдавна е известно, че

гранитът от

вътрешните камери

на пирамидата

е бил добит в Асуан,

на 850 км южно от Гиза, а камъните от варовик са дошли от Тура, разположен на 12 км, но и досега археолозите не можеха да достигнат до едно мнение относно начина им на транспортиране до Гиза. Сега археологът Марк Ленър, водещ експерт в областта, открива доказателства за загубен воден път под запрашеното плато Гиза. “Очертахме централния канален басейн, който според нас е бил основната зона за доставка в подножието на платото на Гиза”, каза той.

Лодките били прикрепени една за друга с дебели, усукани въжета, някои от които оцелели чак до днес и били намерени в добро състояние. Общо около 2,3 млн. каменни бликове били транспортирани в течение на две десетилетия.

Възстановяването на откритата по-рано церемониална лодка, построена за фараона Хеопс, дава информация за корабостроенето по онова време. Тя е била предназначена за пътуването му в отвъдния свят.

Слънчевата ладия трябвало да отнесе Хеопс в отвъдното

Античен кораб, известен като Слънчевата ладия, трябвало да отнесе египетския фараон Хеопс в отвъдния свят и да го превърне в бог слънце. Дългият 43 м и широк почти 6 м плавателен съд беше открит още през 1954 г. в Хеопсовата пирамида, в покрайнините на днешната египетска столица Кайро. Хуфу е вторият фараон от четвъртата династия на Древен Египет и е известен повече с името, което древните гърци му дават - Хеопс. През последните години учени откриха, че корабите били два.

Всъщност още преди половин век се появиха предположения, че съществува втора ладия. В съответствие с древноегипетската митология фараонът в задгробния свят плава с ладия по реката на времето, а в друга ладия го съпровожда богът слънце Амон Ра.

Първият съд бил погребан в яма, запечатана от около 4500 години с 41 каменни блока, и е един от най-старите, най-големите и най-добре запазените плавателни съдове от древността. След като отворили единия от двата триъгълни саркофага, египетски и японски археолози видели прекрасно съхранената ладия от ливански кедър, съставена от 1224 части. Тя бе напълно възстановена през1971 г. и сега може да се види в специален музей близо до Хеопсовата пирамида. Корабът е описван от специалисти като “шедьовър на дървообработката”, който може да плава дори и днес, ако се спусне в езеро или река.

През 1987 г. с помощта на радар учени открили под земята още една слънчева ладия, но било решено вторият саркофаг да не се отваря, защото по мнението им тя е значително по-лошо съхранена. Предположенията на учените, че подземната камера, в която се намира втората ладия, е херметически затворена и въздухът в нея може да е на 4500 години, не се потвърдиха. Взетите през 90-те години на миналия век проби от въздуха показаха, че камерата не е херметически затворена.

През 2008 г. японски университет отдели за разкопки $ 10 млн. Учени започнаха внимателно да изследват втория саркофаг, включително, за да намерят начин за съхраняване на съдържащата се в него ладия. Чак през 2011 г. египетските археолози започнаха постепенното изваждане на частите ѝ. Работата продължава и до днес. На археолозите предстои изваждането на повече от 700 детайла от ливански кедър и египетска акация.

Съдейки по всичко, лодките са близнаци. Различават се по това, че втората, както се очакваше, е по-малка от първата. При анализа ѝ обаче египтолози откриха още една значима разлика. В нея има детайли, изработени от метал, каквито не е имало в първата ладия на Хеопс. Наскоро на повърхността беше извадена дървена греда, отнесена в специално създадена лаборатория в платото Гиза, където частите се сушат и консервират. При по-внимателно вглеждане се оказа, че на повърхността на тази греда са вкопани Г- и П-образни метални куки. Досега учените не са откривали нищо подобно в първата слънчева ладия. Според специалисти тези куки са предотвратявали триенето на веслата в дървената повърхност на борда.

Любопитното е, че ладиите били съхранявани в погребалните камери на части, готови за монтаж. Съставните компоненти се спускали внимателно в камерата в строга последователност, така че сглобяването им да стане много лесно.

За реставрацията на първата ладия на главния реставратор на Върховния съвет по старините на Египет бяха нужни 13 г. и пет опита.